Хора и улици

Home / Блог / Моите рими / Хора и улици

 Така ли,клетнико,живееш?

По този начин ли вървеше ти съдбата?

Можеш ли за малко да поседнеш?

Дай си кътче в тишината.

 

Така ли клетнико се страда?

Като тебе от пътека на пътечка.

Е,  не може вечно да се пада

Изгаря и последната ти клечка .

 

Ако,клетнико,направеше си сметка,

за моментите премазани със крак.

Да изтъркаш грозната подметка,

прощавайки се с гнусната й смрад.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Роси Георгиева

Запитванеx

    С попълването и изпращането на този формуляр, се съгласявам със съхраняването и обработката на моите данни от този уебсайт. Запознат(а) съм с Политиката за защита на личните данни и Общите условия на сайта.