Tези дами сигурно не знаят какво е ликвидация 😀
Имам диплома за висше образование. Тя стои в една витрина. Смело мога да кажа, че не е причината, която ме движи напред. Но беше повод да се замисля преди няколко години.
Баба и дядо казваха, че трябва да уча. Аз не ги послушах тогава, защото отдавна бях решила да уча. Така и направих. Сега имам диплома. Възрастните хора намират това за престиж. Много от нас са привърженици на този тип “луксозна хартия”. Хубава е, подкрепям идеята.
Но значи ли, че трябва да имаш такава, за да бъдеш успешен? Нe.
Имам близки приятели, които развиват по няколко бизнеса. А още нямат 30. Не успяват да си вземат изпита по счетоводство. Имат няколко ликвидации, но пък спокойно могат да си платят за тях. Аз мисля, че биха могли да платят на целия университет да работи само за тях. Това май не е лоша идея. 😀
Те са от малкото, които не спазват “правилата”. Те просто се раждат успешни. Те имат талант.
Аз и още много други решихме да минем по стандартния път. Или капацитетът ни го е наложил. Предпочитам да не се замислям много, предполагам и ти. 😀
Първото влизане в аулата, когато ахваш – “Ехааа, колко много съм постигнал”. След 1 година разбираш, че не е така и имаш два варианта – да останеш в аулата или повече да не влезеш в нея.
Вместо това да ставаш нахален, да ходиш по конкурси, да членуваш в студентски и всякакви измислени организации, да се “счупваш” от работа за никакви пари и накрая…да си намериш първата работа по специалността. Там в началото правиш горе-долу същото. 😀
Ако си късметлия да завършиш в България, ще се усъмниш няколко пъти , че въобще ще имаш някакви успехи. Има други, които винаги се съмняват. Но те са кофти случай. Слава Богу, това е временна несигурност и спасението от самоубийство е пак много работа. 😀
Малко след този период разбираш, че образованието не спира до тук, трябва още много да учиш и да четеш. Да подбираш семинари, да обираш сертификати. Привърженик съм на това, иначе щях да се мятам по клоните като роднините маймуни. 😀
Нямам какво повече да добавя, опасявам се, че може да стана скучна. Сега е ваш ред. Само да не пропусна:
Този уикенд ще се състои – ДВУДНЕВЕН КУРС ПРОДАЖБИ.
В крайна сметка да продаваш себе си е майсторско умение. А да умееш да убеждаваш другите – страхотно усещане. Ако може да правиш това винаги и по всяко време, животът се превръща в детска игра.
Обучението ще се проведе в два модула. Всеки модул ще се проведе в рамките на четири астрономически часа на 07.02.2015 г. и на 08.02.2015 г. от 10:00 до 14 часа.
Това може да е начинът да “скъсаш дипломата” или по-скоро да разбереш колко още полезни неща можеш да научиш. А, може да се окаже и най-добрата ти инвестиция. 😉
А сега да видя какво биха казали по темата (може в пост, може в статия, който както иска):
Силвия Матеева от Face Profits
Иво Димитров от НЛП Блог – Иво Димитров
Иво Илиев от Блогът на Иво Илиев
Дидо Григоров от Marketer Partner
Христо Стоянов от lifehack.bg
Иван Тотев qweboo
За да бъдем максимално полезни, може да препоръчате обучение, което си струва да бъде посетено. 🙂
Аз съм против дипломата, защото това чудо на чудесата те слага в едни рамки. От тези рамки много трудно се излиза. Инвестирал си време, пари, труд…. жервал си това-онова…. пък и си се сдобил с един мозък, тендиращ да мисли в една посока и да не знае какво друго знае. Без диплома е много по – лесно! Сега ти е интересно това…. занимаваш се с него, после решаваш, че пътят ти е друг, скачаш…. учиш се на нещо ново…. това не значи, че всеки 5 мин трябва да си мениш мнението и желанията, но ако пък ти се ще…. нищо не ти стои на пътя. Толкова сме свикнали да се самоидентифицираме с дипломите си… и да си самопотвърждаваме важност с тях, че забравяме кои сме, какво наистина можем и ни е интересно. Не ме разбирайте погрешно… не съм против специалистите в дадена област…. но категорично съм против дипломите. Да не говорим, че повечето специалности, за които може да се сдобие човек с диплома, са тотално остарели и необслужващи нуждите, уменията и страстите на днешното общество. Дипломата няма смисъл дори и за тези, които още от 2-годишна възраст знаят точно какво искат и по някаква сучайност съществува точно такава специалност…. защото ви гарантирам, че тези хора са научили всичко по въпроса още преди да стъпят в университета. Не съм против места за учене ( онлайн и на живо), но категорично съм против дипломите, че и против сертификатите. Не ми се струва здравословно и развиващо да се оставяме на някаква хартия да ни казва какво можем и какво не, или колко сме стойностни, или пък да ни дава право да съдим другите. То така или иначе си личи …
Друг проблем с дипломите е , че ни действат някак си упойващо и ни създават едно пространство на криво-разбрана сигурност, в която твърде много талантливи, но объркани хора решават, че няма нужда да търсят и изявяват себе си… нали имат образувание, диплома и някаква работа. Хора, дипломата е убиец на мечти! ( в повечето случаи )
Аз лично учих фармация в германия, знаех през цялото време, че не е за мен, но беше “разумна специалност, без много риск от безработица”. Пънах се до края, взех си всички изпити, накрая изтрещях и не отидох на наи-последния, за да не се изкуша да си взема дипломата , за да нямам възможност в момент на несигурност да отида да работя в някоя аптека… Наи-смисленото решение в живота ми.
Не е нужна диплома, а интерес, ентусиазъм и любопитство…. все неща, с които си се раждаме!
Страхотен коментар, изпълнен с много емоция и истина от преживяното. Поздравления за решението. Само напред и нагоре, изпълнени с любов и ентусиазъм. 🙂