Сещате ли се за онези моменти, в които сте се страхували да не направите грешка?
Мислите, мислите, говорите с приятели, с роднини. Искате да предвидите нещата.
Всъщност, предпазването от грешка е предпазване от нейните последствия, които по някакъв начин биха рефлектирали върху нас – болка, гняв, предателство, омраза…
Искам да ви кажа, че и аз исках да се предпазя много пъти.
Но резултатът беше друга грешка – липса на опитване, на преживяване, на научаване.
Урокът рано или късно, си идва при нас. По един или друг начин.
Но понякога нашият мозък си играе. Той отчита нещо като твърде голяма грешка, твърде голяма емоционална или финансова загуба може да предстои. И просто решаваме да се откажем или да не предприемем действие.
Да, понякога да се откажеш значи просто, че нещо не е било за теб, че искаш да го пропуснеш по пътя си.
Но страхът от грешка има своя чар – придружен е с глождене, с мислене, с отричане, приемане, обичане, искане, вдъхновение дори.
Признавам, че не съжалявам за опитите си да се предпазя. Че кой би съжалил затова, че е искал най-доброто за себе си?
След време, обаче, успях да разбера, че грешките сами по себе си не са опасни. Възприятието за тях е много по-силно.
Като си кажеш, че си сгрешил или повтаряш, че не е трябвало да го правиш… Това е най-голямата грешка.
Днес се будя с мисълта – не направих ли грешка вчера.
Осъзнавам, че вече отговорът на този въпрос няма значение.
Вчера е било за вчера. Грешката от вчера си стои там.
Днес, утре и занапред ще виждам нейните последствия.
Ще й благодаря хиляди пъти.
Даже ще се подготвя за нова. Колкото и да не ми се иска, такива тепърва предстоят.
Защото грешката не е нищо друго освен проклето живеене.
А страхът е причината често да не си живеем живота.
Аз отивам да греша, защото вярвам, че някога грешката излиза вярна.
И съм сигурна, че при вас ще се случи същото.