Вечните страхливци

Home / Блог / Моите рими / Вечните страхливци

Лицето истинско не им допада.

Гледам ги в очите с липсата на страх.

Очите мои продължават да отбягват.

А живи са и виждаха във тях.

Душата истинска не им допада.

Отворена към всичко с лекота.

Сърцето бързичко си отброява.

Със свян изтичат и последните слова.

Учудват ме тук вечните страхливци,

от истинското бягат те към празнота.

Не искам и да чувствам техните душици.

Предпочитам бавната,но жива тишина.

Душата истинска е,малко и остана.

Живеца бавно води я към онзи бряг.

По който вижда се онази твърда рана.

Не ще зарастне докато не чуе смях.

409599_407162022652837_300891417_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Роси Георгиева

Запитванеx

    С попълването и изпращането на този формуляр, се съгласявам със съхраняването и обработката на моите данни от този уебсайт. Запознат(а) съм с Политиката за защита на личните данни и Общите условия на сайта.